25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна). Остават 6 дни до края на годината.
По-важни събития:
* 800 — Коронация на Карл Велики в Рим.
* 1066 — Коронация на Уилям Завоевателя като крал на Англия в Уестминстърското абатство, Лондон.
* 1599 — Основан е град Натал в Бразилия.
* 1818 — За пъри път е изпяна песента „Тиха нощ, свята нощ“ (Silent Night) (в църквата Св. Никола в Оберндорф, Австрия).
* 1914 — Точно след полунощ на Коледа, немските войници на Западния фронт прекратяват стрелбите и започват да пеят коледни песни.
* 1926 — Хирохито става Император на Япония.
* 1932 — Земетресение с магнитуд 7,6 в Гансу, Китай причинява смъртта на ~70 000 души.
* 1939 — Коледна песен (A Christmas Carol) на Чарлз Дикенз е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.
* 1941 — Хонг Конг се предава на Япония.
* 1947 — Влиза в сила конституцията на република Китай.
* 1973 — Компютърната мрежа ARPANET, предшественик на Интернет, се срива, когато програмен бъг кара целия трафик на ARPANET да се рутира през сървъра на Университета в Харвард, което блокира сървъра.
* 1978 — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 12 достига повърхността на Венера.
* 1979 — СССР въвежда войски в Афганистан.
* 1989 — Николае Чаушеску и жена му Елена, основатели на комунистическата диктатура в Румъния, е осъден на смърт и екзекутиран.
* 1991 — Михаил Горбачов се оттегля от поста президент на СССР (Съюза се разпада след няколко дни).
* 2002 — Пуска се в употреба метрото в Ню Делхи
Родени известни личности:
* 7 г. пр.н.е. — 4 г. пр.н.е. — ражда се Исус, смятан от християните за Божия син.
* 1642 г. — Исак Нютон, математик и физик (нов стил 4 януари 1643 г.)
* 1742 г. — Шарлот фон Щайн, любовница на Гьоте (умира през 1827 г.)
* 1847 г. — Христо Ботев, гениален български поет, революционер и патриот.
* 1879 г. — Луи Шевролет, американски автомобилен конструктор (умира през 1941 г.)
* 1880 г. — Димитър Михалчев, български философ
* 1899 г. — Хъмфри Богарт, американски актьор (умира през 1957 г.)
* 1912 г. — Стефан Сърчаджиев, български режисьор
* 1918 г. — Ануар Садат, египетски политик
* 1925 г. — Карлос Кастанеда, американски автор (умира през 1998 г.)
* 1927 г. — Любен Дилов, български писател
* 1937 г. — Радослав Гайдарски, български лекар и политик
* 1954 г. — Ани Ленъкс, певица (Юритмикс)
* 1966 г. — Мауро Пикото, италиански диджей
* 1976 г. — Туомас Холопайнен, финландски музикант
Починали известни личности:
* 795 г. — Папа Адриан I
* 820 г. — Лъв V Арменец, император на Византия
* 1683 г. — Кара Мустафа, турски паша (роден през 1634 г.)
* 1927 г. — Сергей Дмитриевич Сазонов, съветски дипломат и политик (роден през 1860 г.)
* 1937 г. — Никола Парапанов, български военен деец (роден през 1874 г.)
* 1938 г. — Карел Чапек, Чешки писател, измислил думата робот (роден през 1890 г.)
* 1977 г. — Сър Чарли Чаплин, английски актьор и режисьор (роден през 1889 г.)
* 1983 г. — Хоан Миро, испански (каталонски) художник и скулптор (роден през 1893 г.)
* 1989 г. — Никола Чаушеску, румънски политик (роден през 1918 г.)
Празници:
Коледа - Днес да почерпят Христо, Христина, Кольо, Божин, Божана, Младен, Радостин, Райко, Румен, Румяна, Ростислав - Честит Имен Ден!
В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, 2 глава
"А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата."
Езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първо-битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар